Бугенвилея (Bougainvillea) е част от семейство Вечеринкови (Nyctaginaceae). Това, което мнозина хора възприемат като ярки цветове, всъщност са ярки листа, които прикриват скромните кремави цветове.
Бугенвилеята е родина на високите южноамерикански плата, откъдето френският адмирал Луи Антоан дьо Бугенвил я пренесе в Европа. В природата тя може да бъде лиана, храст или дърво. Листата й са свежо зелени с бадемово-яйцевидна форма. Малките, невзрачни цветове са жълто-бели и са заобиколени от ярко оцветени прицветници, които придават неотразимата красота и чар на Бугенвилеята. Те са в оранжево, карминеночервено, розово, кремаво и бяло. Бугенвилеята цъфти през май и юни.
Сред многобройните видове и сортове на пълзящия храст за култура в голям съд са подходящи предимно розововиолетовата Bougainvillea glabra и нейните разновидности „Сандериана“ и „Александра“. В съда те може да достигнат Зм височина. За да разцъфне пищно, е необходимо горещо и слънчево лято. Наред с тези две известни разновидности в типичния за Бугенвилеята лилав цвят, тропическото растение изненадва и с други цветове. При хибридните бугенвилии се срещат разновидности с бели, жълти, оранжеви, кървавочервени и керемиденочервени тонове. Понякога цветовете се смесват помежду си.
В Индия и Калифорния има стотици селекционирани форми. Те са получени от кръстосването на различни видове и се означават като Bougainvillea x buttiana. Интересно е, че ярките листа се появяват като спонтанни промени в генетичната система на чисто бели сортове. Ако отглеждате тези несъмнено интересни хибриди, трябва да знаете, че те не са така здрави като сорта Bougainvillea glabra. Специалистите ги препоръчват главно за зимни градини.
Бугенвилеята вирее добре на много въздух и слънце. Трябва да е на светло, прохладно и далеч от течение. Но най-добре би било през лятото цветето да се изнася на открито, като шарената сянка е за пред почитане пред изцяло осветено от слънце място. При първото застудяване саксията се прибира задължително в дома.
За почва се използва хранителна почва, в която се прибавя малко едрозърнест пясък. Младите растения се пресаждат веднъж на 2 години, а по-възрастните – на 3-5 години, като се внимава да не се наранят корените. Добре е да се направи хубав дренаж – например от 2-3 сантиметров слой керамзит. Бугенвилеята не винаги понася добре пресаждането – възможно е да опадат листата или прицветниците. Установено е също така, че ако саксията е твърде голяма, Бугенвилеята цъфти по-малко, но расте на листна маса. Затова пресаждане се прави само в краен случай.
През лятото се полива обилно с топла вода в утринните часове, когато горният слой на почвата е засъхнал. Излишната вода трябва веднага да се изхвърли. До август се наторява всяка седмица. Висока необходимост от хранителни вещества. Бугенвилеята не обича както преувлажнената почва, така и пресъхването на почвения субстрат. Бугенвилеята обича високата влажност. Затова може да се пръска, като се внимава да не попада вода върху прицветниците.
Осигуряване на стабилно устройство за катерене (шпалир, скелетна конструкция). Ако се разраства прекалено много, се подстригва.
На светло и прохладно (8-10°С). Прибира се с изсъхнала коренова туфа. Твърде дългите издънки се отрязват. Когато листата изпадат, вече не се полива и не се допуска корените да изстиват, тъй като загниват. Изпадалите листа се отстраняват редовно. През 2 до 4 години се засажда в нов субстрат през пролетта. За да цъфне възможно по-рано, растението се поставя през март до слънчев прозорец. През зимата поливането рязко се намалява – то зависи от температурата, при която зимува растението. Особено внимателно трябва да се поливат растенията, които зимуват при температура под 12°С, за да се избегне загниването. През декември и януари поливането може съвсем да се преустанови. През зимата пръскане е необходимо само ако растението се държи в топла стая, в която въздухът е сух. Растения, зимуващи при ниски темеператури, не се пръскат, за да се избегнат гъбични заболявания и инфекции.
Бугенвилеята често бива нападната от белокрилка, акари и щитоносни въшки. Младите клонки нерядко се поразяват от листна въшка.
Размножаването е по-трудно и се извършва чрез полузрели резници през пролетта или лятото. Резниците се потапят във вкоренител и се засаждат във влажна смес от торф и пясък, като се заравят 1-2 междувъзлия. Резниците се похлупват и се оставят на светло място при температура около 25°С. Вкореняването отнема около месец.
Подрязването се извършва или в началото на пролетта, едновременно със започването на растежа, или през есента, когато листата на растението опадват. Клонките се скъсяват с една трета, а при необходимост – дори наполовина. Тънките, сухите и слабите клончета се отстраняват изцяло. Подрязването е необходимо, защото тогава Бугенвилеята цъфти много по-обилно.