Всички искаме растенията, които отглеждаме, да са красиви, здрави и силни, затова се грижим за тях, поливаме ги и ги наторяваме. При наличието на толкова много различни торове е важно професионалният градинар да знае точно кой тор да използва за всяко растение. В тази статия ще ви разкажем за азотните торове, за тяхното въздействие върху растежа на растенията и за проблемите, свързани с твърде многото и твърде малкото азот в почвата.
Съдържание
Защо растенията се нуждаят от азот
Азотът е от съществено значение за правилния растеж и развитие на растенията, тъй като той е едно от основните хранителни вещества в растенията и участва във всички метаболитни процеси, поради което азотните торове се използват широко за увеличаване на добивите и подобряване на качеството на продуктите в селското стопанство.
Трябва да се каже, че азотните торове се прилагат към всяка почва, тъй като никой тип почва не е наситен с азот в достатъчно количество за растенията. Дозата на тора обаче зависи пряко от почвата, която се използва за отглеждане. Например най-бедната на азот почва е песъчливата, а най-богатата – черноземната. Трябва да се вземе предвид и нивото на влажност на почвата и нейното обработване. Добре обработената почва с постоянно поддържано ниво на влажност се нуждае от по-малко азотни торове, отколкото сухата почва, която не е била обработвана дълго време.
Недостигът на азот може да се познае по външния вид на растението: листата стават бледи, пожълтяват и бързо опадват, растежът се забавя, а нови леторасти изобщо не се появяват.
Разбира се, трябва да използвате азотни торове още преди появата на тези симптоми, а не да чакате да започне азотен глад. Съществуват три вида азотни торове: амониеви, нитратни и амидни. Всеки от тези видове се различава по своето действие и по начина на използване.
Видове азотни торове
Най-широко използваните амонячни торове са амониевият нитрат и амониевият сулфат (амониев сулфат). Амониевият нитрат трябва да се прилага в почвата преди или по време на сеитбата, след като почвата е била предварително варосана. Амониевият нитрат се счита за най-ценния азотен тор, тъй като съдържа голямо количество лесно усвоим азот, разтваря се във вода, действа доста бързо и е подходящ за всеки състав на почвата и за всички растения. С този тор обаче трябва да се работи изключително внимателно и в никакъв случай не трябва да се допуска амониевият нитрат да се нагрява, тъй като е лесно запалим и дори може да експлодира.
Амониевият сулфат се използва главно за наторяване на растения, които предпочитат кисела среда, напр. рододендрони, вересии, боровинки, както и за стайни растения, азалии и камелии. Прилагайте го и при почви с прекомерно съдържание на варовик.
Нитратните торове не са толкова популярни, но предимството им е, че не повишават киселинността на почвата. Нитратите включват калциев и натриев нитрат. По-добре е да ги използвате не като основен тор, а като течен тор. Натриевият нитрат трябва да се съхранява на сухо място. Калциевият нитрат е подходящ за зеленчукови култури и цъфтящи луковици.
Що се отнася до амидните азотни торове, карбамидът е най-известният. С този тор трябва да се борави внимателно и с внимание, тъй като високата му концентрация може да причини изгаряния на растенията при неправилна употреба. Той трябва да се използва през топлия сезон, смесен с пясък и разпределен равномерно, но още по-добре е използването на карбамид в течна форма. Карбамидът като тор съществува в гранулирана и кристална форма. Кристалният карбамид се използва най-добре за листно подхранване, а гранулираният карбамид е много по-бавен и поради това отстъпва по популярност на другите видове азотни торове.
Кои растения се нуждаят от азот?
Азотът е един от най-важните елементи за растенията. Използването на азотни торове за стайни растения има своите нюанси. На първо място, трябва да решите какво искате от растенията си: ако искате те да изглеждат красиви и зелени, трябва да им давате много азот, по-често и в по-големи количества. Ако очаквате красиви цветове, не бива да давате прекалено много азот, тъй като той възпрепятства образуването на цветни пъпки. Второ, правилното наторяване трябва да се организира по специфичен за вида начин: за всеки вид има специфичен график. Например ризоматозните (Calla lutea, ириси), дървесните (лимони, портокали) и луковичните (хипеаструми, кливии, зюмбюли) растения се нуждаят от азот още от първите дни на растежа си. Грудките (gloriosa, amorphophallus, caladium) трябва да се наторяват малко по-късно, когато първите листа започнат да се появяват.
Но във всички случаи обръщайте внимание на правилната дозировка и норми на приложение и не забравяйте, че не само недостигът или излишъкът на азот в почвата може да навреди на растенията, но и неправилното или ненавременното приложение.