Тънки, нежни клони, срамежливо сведени към земята. Те не се опитват да достигнат слънцето, а смирено му се покланят. Играта на вятъра в тях е приказно красива. Дърветата с плачеща форма са най-романтичния подарък, който можем да направим на градината си. И най-сигурния начин да променим изцяло облика й, внасяйки съвсем нови приятни усещания и настроения.
Създадени сякаш специално за да впечатляват, плачещите растения са образец за пластичност. От тях се излъчва елегантност и грация, те приканват към съзерцание и спокойствие. Тази форма е неустоима за романтично настроените градинари. Дори едно плачещо растение е в състояние да промени коренно пейзажа. Ето защо специалистите по ландшафтен дизайн с желание ги включват в проектите си, а селекционерите не спират да създават плачещи форми на познати и рядко срещани видове. Много от специално селекционираните сортове имат и допълнителни ефекти – красиви цветове, интересна багра на листата, плодове, които дълго се запазват на растението.
Според формата на короната плачещите растения се делят на три типа. Reflaxa имат силно огънати, увиснали надолу клони, които образуват тясна фигура. При други клоните са извити като дъга – те се наричат pendula, pendens, pendulina. При третия тип – inversa, първоначално клоните растат успоредно на земята и после се привеждат надолу.
Плачещите растения изглеждат добре във всяка част на градината – до входната врата, край пътеката, като екзотичен фон на лехата с цветя или в група с други дървета. Омекотяват строгите форми, превръщат пейката не просто в място за почивка, а в романтично кътче, внасят уют на детската площадка. Дори в съвсем малка градина едно дребно дърво с тази форма ще създаде истински пейзаж. Обикновено нестандартният им вид е причина да бъдат засаждани като солитери, въпреки че и редом с други дървета красотата им не се губи. Ако се стремите към нещо наистина оригинално, групата от плачещи дървета с различна височина и багра на листата е предизвикателство, което си заслужава да опитате.
Вероятно заради най-разпространеното от тях, плачещата върба, всички тези растения се свързват с водата. Ако в градината имате водоем, мястото им със сигурност е до него. Те придават съвсем нов, много по-реалистичен облик и на сухия ручей. Формата на короната им наподобява фонтан, което допълнително ги сродява с водните струи. Ако засадите дребно плачещо дърво и около него растителност, която обикновено се среща в близост до водата, ще създадете в градината си илюзията за водоем, макар и да го нямате.
Дърветата, свели клони, обикновено са ефектни през всички сезони. Младите листенца и цветовете изглеждат много по-нежни върху тях през пролетта, те неизменно привличат погледите през лятото. Селекционирани са видове, при които есента обагря листата в ярки и нетипични цветове. През зимата дори при тънка снежна покривка те създават илюзията за дълбок сняг.
Плачещата форма е характерна за дървета от различни видове и с различна големина. Сред тях има исполини като сребристия клен, вавилонската ива, някои видове бреза, за които е необходимо наистина голямо пространство. Те изглеждат прекрасно в паркове или на брега на водоеми, но за повечето частни градини са твърде големи. Обикновено в тях се засаждат дървета със среден или нисък ръст, сред които е и най-често срещана тази форма на короната. Когато мястото е съвсем оскъдно, на помощ идват миниатюрните щамбови дръвчета с плачеща форма. Те изглеждат още по-нежни, но са забележителни не по-малко от големите си събратя.
Грижите за плачещите растения имат своята специфика. Добре е да се премахват всички клонки, появили се ниско по стъблото, така че да се поддържа щамбовата форма. Правилното подрязване на короната според вида на растението е гаранция, че то винаги ще ви радва с цялата си красота.
Видове
Много растения имат естествена плачеща форма. Други са я придобили в резултат на продължителна селекция. Избор има за всеки вкус и за различните особености на градината – едри и дребни, традиционни и екзотични, листнодекоративни, плодни дървета, елегантни храсти, хвойнови растения.
Плачещата върба е сред най-достъпните възможности. Свикнали сме да я виждаме по бреговете на реките, но тя може да придаде съвсем нов облик на градината. Едва ли има друго дърво, чиито клони ще се оглеждат по-красиво в езерцето на двора. Дори да нямате воден кът, върбата ще внесе свежест и движение с постоянно поклащаните от вятъра клонки, ще развесели прекалено тъмния фон на дърветата, ще изпъкне като цветно петно пред по-високите видове. Тя е красива през всички сезони и не изисква никакви по-специални грижи. Сред най-красивите видове са Salix caprea – много атрактивна през пролетта, във времето на цъфтеж, Salix purpurea, която е по-нежна и по-ажурна и Salix alba.
Брезата е едно от най-красивите дървета, еднакво подходяща за паркове и частни градини. Тя излъчва нежност и чистота, не достига твърде големи размери и изглежда прекрасно както в група, така и като солитер. Плачещата й форма има малко тъжен вид, но е много изящна. Тънки клонки, преплетени в живописен безпорядък са характерни за сорта Joungi, а при Fristis клонките са плачещи, но като цяло образуват доста закръглена корона.
Плачещата форма на бряста (Ulmus scabra) е създадена още през 1816 година. Короната е много плътна, през нея почти не прониква слънце.
Жълтата акация (Caragana arborescens) също има плачеща форма – Pendula. Прилича на необикновен чадър. Клоните й са дълги, старите оформят структурата, а младите се спускат по периферията. Листата са изящни и дървото е наистина впечатляващо.
Плачещата форма на Офиката (Sorbus aucuparia) е традиционно използвана в парковете. Листата са перести и нежни, извитите клони са доста плътно разположени, а плодовете са ярки и ефектни.
Ясенът има една от най-старите селекционирани плачещи форми (Fraxinus excelsior Pendula). Още в средата на 18 век той печели голяма популярност в Англия. Короната му впечатлява с интересната си форма на огромна шатра. Клоните, извити като дъги, стигат до земята. Друг интересен вид е обикновения еднолистен плачещ ясен (Fraxinus excelsior Monophylla Pendula) – с асиметрична, разклонена корона, но младите клонки висят надолу.
Ябълката (Malus pumila) има много ефектна плачеща форма. За хората, харесващи съчетанието на полезно с красиво, интересната форма на познатото плодно дръвче е неустоима. Клонките са дълги и тънки, спускат се до земята, а през пролетта се покриват с пурпурни цветчета. Плодовете са тъмночервени или жълти, остават на клоните дълго и красят дървото до късна есен. Друга форма на ябълката расте настрани, образувайки плосък чадър. Най-ефектна е във времето на цъфтеж. Тогава розовите пъпки се разтварят в бели цветове, които обикновено са толкова многобройни, че дървото прилича на бяло-розов облак.
Черницата има ефектна плачеща форма, която освен другите си достойнства се отличава и с вкусни плодове. Достига едва 3-4 метра на височина и е много подходяща за малки градини. Надвисналите клони опират в земята, преплитат се толкова гъсто, че оформят зелена шатра. Добре понася подрязването.
Кестенът е сред любимите декоративни видове, особено за обществени зелени площи, но плачещата му форма е много красива и си струва да бъде засадена и в двора.
Плачещите хвойнови са интересни и ефектни, макар и не толкова често срещани. Бор, ела, туя, лиственица – те изглеждат съвсем неочаквано и привличат погледите като магнит с необичайната си форма.
Когато градината е твърде малка за още едно дърво, решението е в храстите
С красиво извити към земята клони са някои сортове на будлеята, спиреята, розата. Значително по-дребни от дърветата, те създават романтично настроение не само с формата, но и с прекрасните си цветове.
Някои казват, че засаденото в двора плачещо дърво ще донесе тъга на стопаните си. Няма логична причина това да е така, нито статистика, която да го потвърждава. Може би причината за поверието се корени в самата форма или просто сведените към земята клони очароват най-много романтичните натури, които са склонни дълбоко да преживяват неприятните сблъсъци с реалността. В дворните градини плачещите форми носят усещането за водопади и бликащи фонтани.