Къде да засадим черешата

0
48

Едно от съществените предимства на черешите е, че те заедно с вишните, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. У нас най-ранните сортове череши започват да зреят още през втората половина на май, а най-късните – докъм пети – десети юли.

Черешата е един от топлолюбивите овощни видове

Плодовете на черешата са ценен хранителен продукт. Те възбуждат апетита и улесняват храносмилането. Утоляват жаждата и ободряват. В плодовете на черешата се съдържа главно плодова захар и само следи от захароза, поради което могат да се консумират и от диабетици. Съдържанието на различни минерални соли, от които преобладават калиевите, допринася за облекчаване на обмяната на веществата и подобрява диурезата.

Къде да засадим черешата

Черешовите сортове обикновено цъфтят през април, като само бадема, кайсията, прасковата и джанката ги изпреварват. Разликата между най-рано и най-късно цъфтящите сортове е около една седмица, което показва, че цъфтежът на повечето черешови сортове почти съвпада. Поради сравнително ранния цъфтеж пролетните измръзвания при черешата са често явление.
Почти всички черешови сортове са самостерилни. Ето защо едносортови черешови градини не бива да се създават. В дворните градини също трябва да се засаждат два различни сорта, които взаимно да се опрашват. Има и сортове, които не могат да се опрашват помежду си (интерстерилитет). От по-известните у нас такива са Бинг, Ламберт и Наполеон; Румънка, Хеделфингенска и Едра черна, Дроганова жълта Дионисиева жълта и други.
В овощарската наука и практика са известни и няколко самоопрашващи се сорта – Стела, Компакт Стела, Лапинс, Санбърст, Ню Стар, Кристобалина и Старкримсон. Някои от тях са внесени и у нас.
За черешата е характерно сравнително ранното встъпване в плододаване. При подходящи условия и без повреди от измръзвания овошките плододават всяка година. Черешата плододава до 40 и повече години.

Прочетете също  Варианти на едноцветни mixborders за градината

По студоустойчивост тя се нарежда след ябълката, сливата, вишнята, крушата и касиса. През зимата повреди по плодните пъпки се наблюдават при температури под минус 22-25°С, а по дървесината – под минус 27-28°С. Повреди от много ниски температури през зимния период се получават по кората и по дървесината на стъблото и чаталите. При силно нагряване на кората откъм южната страна и рязко застудяване през нощта тя се отлепва от дървесината и се получават т. нар. мразобойни петна, които се изразяват в напукване и изсъхване на кората. По-чести измръзвания при черешата се наблюдават в края на зимата и по време на цъфтежа.
Черешите са сравнително сухоустойчиви видове и успешно могат да се отглеждат и без напояване. Това е свързано и с ранозрелостта. Буйният растеж, наедряването и зреенето на плодовете приключва докъм средата на лятото, когато в почвата все още има достатъчно влага от зимните и ранните пролетни валежи. Сухоустойчивостта до известна степен е свързана и с подложката, върху която са присадени сортовете. Когато почвите са много леки и сухи и валежите са недостатъчни, няколко поливки се отразяват много добре на растежа, добивите и качеството на плодовете.
Преовлажняването на почвата, особено от застойни води, се отразява отрицателно върху дърветата. При такива условия се получава задушаване (асфикция) на корените, което може да причини загиването им, а оттам и на цялото растение. При черешата честите и продължителни валежи по време на зреенето на плодовете предизвиква напукване и масово гниене.
Изискванията към почвените условия не са много големи. Могат да се отглеждат на различни типове почви, стига те да не са тежки, глинести и преовлажнени. Поради задушаването на корените при такива почви по дърветата се появява смолотечение, върховете на клоните започват да съхнат и растенията загиват преждевременно. Това се получава и при терени с високо ниво на подпочвените води. Неподходящи са също така и засолените почви. И двата вида най-добре се развиват върху почви с пропускливост най-малко до 1,5 м, по-добре запасени с хранителни вещества и задоволителна влагоемкост.

Прочетете също  Планиране на градината на парцела: примери и съвети

Изберете мястото според подложката

Черешата може да се отглежда на различни почвени типове, ако сортовете са присадени върху съответни подложки.
При по-леки, песъчливи, сравнително по-сухи или варовити почви като подложки се използват семеначета на махалебка или клонова махалебкова подложка – SL 64. Те имат добър афинитет с много черешови сортове. Дълбоко проникващите корени предизвикват умерен растеж, скороплодност и много добра родовитост на при-садниците. фиданки, присадени на такива подложки, обаче не понасят тежки, глинести, силно уплътнени влагоемни и кисели почви. При преовлажняване корените им загиват от задушаване.
Семеначета на дивата череша, клонови подложки (F 12/1) или от културни сортове (Дроганова жълта) се използват като подложка при дълбоки, влагоемни, богати, глинесто-песъчливи почви със слабо кисела реакция. Дърветата са с големи размери, родовити.

Идеалните условия

• Надморска височина, не по-голяма от 800-900 м, добър въздушен дренаж и наклон до 18 градуса, добра защита от силни ветрове по време на цъфтежа.
• Абсолютната минимална температура по време на дълбокия покой да не пада под -23, -24°С. Да не се случват често студове минус 10 – минус 12°С в края на зимата, предшествани от трайни затопляния, нито пък късни мразове под минус 1°С по време на цъфтежа,
Дълбока почва (поне 1,5 м), отцедлива, с ниво на подпочвената вода под 2 м, със слабо кисела до слабо алкална реакция – рН да е от 6 до 7,5, да има оптимално съдържание на активен калций.

Размножава се чрез присаждане

Черешовите сортове запазват качествата си, като се присаждат. Използват се семенни подложки предимно от махалебка и череша. Махалебката добре се сраства със сортовете, развива дълбока коренова система и на това се дължи по-голямата й сухоустойчивост. Сортовете, присадени на махалебка, не страдат от хлороза при слабо варовити почви.
Черешовите подложки се получават както от семена на дивата череша, така и от културни сортове, които зреят по-късно. Тази подложка е по-подходяща за по-влагоемни, но не и преовлажнени почви.
Черешовите сортове могат да се присаждат и върху подложки, получени от семената на вишнята. Вишневата подложка придава по-слаб растеж на присадника, но проявява несъвместимост с някои черешови сортове. Подходяща е за по-бедни и по-сухи почви.

Прочетете също  Че засадени покрай ограда, съвет упорита работа на летните жители

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.