В превода от латински намираме техния избор – passus – страдание и flos – цвете. Пасифлора-та освен като цветето на страстта е известна още и с друго название – “кавалерска звезда”, заради приликата на цвета по форма със звезда. В Европа тези необичайно красиви расте-ния са описани за първи път от монаха Джакомо Босио през 17 в. Доста бързо пасифлора-та се наложила като стайна култура, но интересът към нея бил на приливи и отливи. Кра-савицата обаче отново е на мода.
Пасифлората е лиана с вдървесинени стъбла. Отглежда се предимно в закрити по-мещения или зимни градини, но у нас вирее добре в дворовете по Южното Черноморие. Там се среща Passiflora caerulea, която в диво състояние живее в Бразилия и Аржентина, но много добре се е приспособила към субтропичния и дори умерения климат. Този вид прекрасно се чувства в Югозападна Англия и на различни места в Южна Европа, където издържа на по-продължителни захлаждания.
Пасифлората е много светлолюбиво растение. За предпочитане е да се отглежда на южни прозорци. Ако мястото е засенчено, това няма да се отрази на ръста, но цъфтежът няма да бъде активен. Температурата на въздуха трябва да бъде висока. През лятото расте-нието трябва да се полива често, а листата да се пулверизират. През зимата обаче водата трябва да се намали сериозно. През пролетно-летния сезон, когато настъпва бурен растеж, пасифлората трябва да се подхранва с минерални торове веднъж седмично.
Резитбата на това растение е от съществено значение за неговото развитие. След като то прецъфти, преди началото на зимния период, дългите лиани значително се сък-ращават.
На пасифлората трябва да се осигури добре дренирана почва с неутрална реакция. В при-родата расте на песъчливи, често бедни почви, затова трябва да се избягват прекалено бо-гатите смеси. Това може да доведе до бурен растеж и оскъден цъфтеж. Между поливките почвата трябва да изсъхва, преди отново да се подаде вода.
Както повечето увивни растения, така и пасифлората има нужда от помощ, за да се катери нагоре. Ако имате възможност да я отглеждате на открито, трябва да знаете, че пасифлората е идеално растение за вертикално озеленяване. Тя расте бързо нагоре, цъфти продължително и много обилно. Цветовете освен че са особено красиви, имат и прекра-сен незабравим аромат. Красивото растение е чудесен вариант за “обличане” на перголи и беседки, които ще бъдат в приятна сянка и нежен аромат много месеци.
Пасифлората дава прекрасни ядливи плодове, известни у нас като маракуи, срещат се и под името гранадили. Те са особено декоративни и предават на растенията особен чар. Ароматните плодове могат да се консумират пресни или преработени в различни напит-ки и десерти.
Размножаване
Пасифлората може да се засажда през цялата година. Тя цъфти и дори ражда плодове да-леч от своята родина. Семена от това екзотично растение се предлагат в специализирани-те магазини у нас. Преди да засадите семената, трябва да ги оставите да се накиснат за ед-но денонощие в топла вода. Почвата трябва да бъде лека и пропусклива. Най-добре е това да бъде смес от листовка и пясък или субстрат, в който половината е глинеста почва, 30% пясък и 20% торф. Дребните семена се засяват на 2 мм дълбочина, а по-едрите – на 5 мм. Въоръжете се с търпение, на някои семена са нужни 12 месеца, за да прораснат. Важно е съдът със засетите семена да се държи при постоянна температура около 20-24 градуса. При по-ниска температура растежът ще спре или ще бъде бавен и неравномерен.
Много е важно да не се допуска прегряване на посева от преките слънчеви лъчи. Съдът трябва да е покрит с прозрачно фолио, което играе ролята на топло одеяло и запазва влаж-ността на почвата. Редовно проверявайте дали семената са покълнали. След като се пока-жат младите растения, трябва да махнете фолиото. Ако имате възможност да се сдобиете с резник от пасифрола, при повече късмет може да си отгледате от него красиво растение. Пролетта и есента са най-подходящите периоди за размножаване по този начин.