Известно е, че растения, които растат редом едни до други, взаимно си влияят. Някои си помагат в битката срещу вредителите, но други съвсем не могат да се понасят.
Картофите, засадени между ябълките, в буквален смисъл отравят живота и почвата на дърветата. Това влияние може да бъде достатъчно силно, за да влоши вкуса на плодовете. От древността е известно, че зелето влошава аромата на гроздето.
Ароматите, които се отделят от бора, са много по-приятни и полезни за човека и влияят благотворно на развитието на ябълката. Тук има широко поле за работа на фитодизайнерите – например съчетанието на дружелюбните хвойнови и декоративните ябълки.
Гръцкият и черния орех обаче силно угнетяват ябълката и крушата. Черната топола, кленът, растящи недалеч от градината, снабдяват въздуха с вещества, които стимулират растежа на ябълката и крушата, защитават ги от вредители. Липата и лозето оказват положително влияние на растежа на младите ябълки.
Бялата акация, конският кестен, розата, калината, жасминът потискат другите растения, в това число ябълката и крушата. Но редом с възрастната ела добре преживява малината, дори и корените им да са силно преплетени. А близко посадените до елата клен или роза силно страдат от това съседство.
Корените на едни растения при съвместното израстване се сближават – при бора и липата, дъба и остролистния клен, дъба и липата. Брястът силно угнетява лозите. Под короната на старите ябълки без видимо притеснение може да сложите дъб, липа, бреза. Растенията, които образуват чим, също ще окажат силно влияние на ръста на ябълката. Корените на някои треви, особено пирея, отделят токсични за плодовите дървета вещества.