Основна задача при резитбата на лозата е борба с полярността. Това е биологична особеност, която се изразява в стремежа на лозовото растение да развива връхните си пъпки и да изтегля по-силно и голяма част от вегетативните и генеративните си органи към върховете. Това създава големи затруднения както при формирането, така и при отглеждането на лозите.
Резитба на чепове или дъгообразно огъване
В практиката са известни четири основни начина на борба с полярността. Най-сполучливият е резитба на чепове с по 1-3 очи, при която се постига най-бавно удължаване на кордоните и издигане на рамената. Нанасят се сравнително малки рани. Развиват се почти всички леторасти, които имат добър растеж. При лозите с буен растеж продуктивността се намалява два до три пъти. Ето защо при сортове с нисък коефициент на родовитост и с малки гроздове при къса резитба не могат да се получат задоволителни добиви.
Вторият начин се състои в дъгообразното огъване на плодните пръчки и привързването им към по-ниско разположена тел. С това се затруднява сокодвижението към връхните пъпки и се създават условия за нормално покарване на по-голям брой очи. Сериозно предимство на метода е, че се използват за плододаване най-родовитите очи по дължина на едногодишната пръчка. Като недостатък е неравномерното развитие на леторастите – силно в основата и слабо зад прекривяването.
Остранете смесените звена или пробуждайте на ъглово око
Третият начин за борба с полярността е чрез отстраняване на смесени плодни звена – чепове плодни пръчки, или стрелки. Този начин е приложен от Ж. Гюйо през ХІХ век във Франция. Той е най-прилаганият метод, защото съчетава предимствата на първите два. С отстраняването на заместващите чепове по на две очи се осигуряват достатъчно на брой и добре развити леторасти, които през следващата година се използват за формиране на нови плодни звена. За плододаването се използват плодни пръчки с най-родовити очи. Това позволява да се регулира добива и каческвото на гроздето. Ежегодно обаче се нанасят големи рани, като се реже тригодишна дървесина. Този метод за водене на борба с полярността намира приложение при формировките стъблен Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна резитба, единична завеса и други.
Четвъртият метод е чрез пробуждане на ъглово око. Създават се изкуствени условия за развитието на ъгловите очи чрез къса резитба на две очи и оставяне на плодни стрелки с 4 очи, на които първите две се премахват. От връхните пъпки на тези стрелки се образуват леторасти, един от които през следващата година се оставя за плоден. Развилите се леторасти от ъгловите очи през следващата година се режат отново на 2-4 пъпки. При този метод се нанасят големи рани – реже се през тригодишна дървесина. Понякога не се развиват ъгловите очи и тогава трябва да се оставят връхните леторасти, което води до силно удължаване на рамото.