Ауксины
Ауксины стимулират растеж на дължина, т.е. удължаване на клетките. Освен това, на веществото ауксины кара растенията към формирането на етилен, който има ингибирующим действие.
Благодарение на тази връзка между регулатор на растежа на ауксином и инхибитор на этиленом възможни са следните прояви на тяхното действие: образование отделительного слой; потискане на растежа на дължина; потискане на растежа на корените и т.н.
Най-известен ауксин — това е индолилуксусная киселина (ИУК), а от синтетични ауксини — а-нафтилуксусная киселина (НХА), 2,4-дихлорфеноксиуксусная киселина (2,4-Д), морфактины, 2, 3, 5-трииодбензойная киселина.
Антиауксины — това са синтетични съединения, които предизвикват разпадането на ауксини в растенията.
Гиббереллины стимулират или деление, или разтягане на клетките. Те също допринасят за образуването на някои ензими в семената.
Присъствието на гиббереллинов прави възможно развитието на партенокарпических, т.е. безсеменни плодове, се развива без оплождане.
Гиббереллины стимулира кълняемост на семената, но потискат диференциация на цветни пъпки. Известно е 37 гиббереллинов, от тях най-проучен ГК3. Има, обаче, и антигиббериллины или вещества, които потискат действието на гиббереллинов. Към тях се отнасят, по-специално, следните синтетични препарати: хлорхолинхлорид (ССС), АМО-1618, фосфон D; Б-9 (алар, SADH).
Цитокинины — това са растежни вещества, стимулиращи деленето на клетките на растенията. В повечето случаи те са производни на аденинов. Тези физиологично активни вещества регулират също и диференциация на клетките в тъканите, стимулира внедряването на бъбреците и забавят стареенето на растенията. От цитокинин най-известни са зеатин и кинетин.