Засадете ранункулуса на влажно място

0
413

До неотдавна непознато в нашата градинарска практика, това цвете все по-убедително се утвърждава като хит на пролетта и все повече съпровожда пролетните поздравления между приятели и любими. Впечатляващо с вида и багрите си, то не идва да измести примулата, зюмбюлите и други ранни пролетни цветя, но настъпи ли март, ще се намери по цветарските магазини като достойно и предпочитано допълнение към вечно търсеното цветно разнообразие. Все повече и повече любители на красотата го отнасят в домовете си или в домовете на своите приятели, където за съжаление не след дълго завършва животът му. Причините се коренят в незнанието. Затова ще са полезни несъмнено някои практични съвети, съпроводени от описание на неговите особености, макар и накратко.

Засадете ранункулуса на влажно място

На български най му приляга името декоративно лютиче

Ранункулус е научното название на ботаническия род лютиче. Този род е твърде голям, има много видове, разпространени предимно в умерените области на Европа и Азия. Всички те са тревисти растения, някои едногодишни, а други многогодишни. У нас растат 34 вида лютичета. Първо още в ранна пролет впечатлява Ranunculus ficaria с жълтите си цветчета, поради което го наричаме често и жълтурче. Малко по-късно по ливадите цъфти ливадното лютиче (Ranunculus acer). Край блата, езера, бавно течащи и застояли води се среща водното лютиче (Ranunculus aquatilis). И паламарникът е лютиче. За градинарството интерес представлява видът персийско лютиче (Ranunculus аsiaticus), чиято родина е Югоизточна Европа и Мала Азия. От него са селекционирани различни сортове. Поради едрите и красиви цветове заслужава името си декоративно или градинско лютиче. Наричат го още персийска роза, а и с немалка доза хумор цветарите са го определили като „божур, скъсан на изпита за роза”.

Прочетете също  Каква гортензию-добре е да изберете за градината?

Засадете ранункулуса на влажно място

Щрихи от портрета му

Декоративното лютиче е многогодишно растение. На височина достига 30-50 см. Развива тънки цветоносни стъбла, като на едно стъбло може да се развият до 4 цвята. Цветовете според сорта са прости или кичести, различно обагрени, полусферични, с диаметър до 12-15 см. Красиви и интересни са и листата му, както впрочем, на всички лютичета – зелени, двойно или тройно насечени, със заоблени краища. От гледище на отглеждането му интерес представляват корените. Те са месести и грудковидни, заострени в края и служат като размножителен материал.
Персийската роза се отглежда като саксийно растение, като градинско в бордюри и групи и за добив на рязан цвят.

Засадете ранункулуса на влажно място

Малко от биологичната характеристика

Това цвете е светлолюбиво. Когато се засажда в градината, на него трябва да се отделя добре огрявано от слънцето място или под рядката щарена сянка на високи дръвчета. Предпочита песъчливо-глинестите до глинести, богати на хранителни вещества почви. Независимо от това, подхранването му се отразява добре. Веднъж развило се, растението се подхранва с течен тор на калиева основа, а след като покаже цъфтежната пъпка, се подхранва допълнително на две седмици с калиеви торове. Добър цъфтеж (едри, здрави и интензивно обагрени цветове) се постига при ниски нощни температури (8-10°С), т. е. през зимно-пролетните месеци. Азиатското лютиче е определено растение на късия ден. То е и влаголюбиво растение. Особено важни са поливките по време на цъфтежа. Полива се постоянно, но винаги с умерено количество вода. необходимо е да се пази от преполиване, особено при ниски температури, за да се избегне заболяване от ботритис. При засушаване стъблата се огъват, падат и вече не се изправят. През лятото (в топлите месеци) поливките се намаляват.
Грудките проявяват известна студоустойчивост, но трябва да се вземат допълнителни мерки за опазването им от ниски температури. Най-сигурно е изваждането и съхранението им. Това се прави през август-септември. Съхраняват се в сух торф или сух пясък при стайна температура, без да се полива.

Прочетете също  Резници карамфил Шабо, засаждане и грижи

Засадете ранункулуса на влажно място

Живот в саксия
Началото е семето. За саксийно отглеждания ранункулус подходящият момент на сеитба е периодът септември-октомври, за да настъпи цъфтежът през март-април. Растенията се отглеждат при температура през нощта по-ниска от 10°С и не много висока през деня
Широко разпространеният метод на размножаване на ранункулуса е чрез кореновите грудки. За целта след продължителното им съхранение те се поставят за няколко часа във вода, за да набъбнат. Добре е във водата да се добави и фунгицид за предпазване от кореново гниене
Когато ще отглеждаме ранункулуса в саксия, дренираме дъното й и я напълваме с богата хранителна смеска. Нея можем да приготвим от градинска пръст и угнил органичен тор или компост с добавка на торф и речен пясък или перлит. В средата на саксията оформяме дупка
Грудките поставяме в оформения отвор със заострения край надолу. По същия начин се поставят и при отглеждането на ранункулуса в дворната градина, само че тогава се съблюдава разстоянието между отделните растения да е 10-15 см
В саксията грудките покриваме с хранителната смеска така, че над тях да се получи пласт от 2 сантиметра. Това е дълбочината на засаждането. В условията на дворната градина дълбочината трябва да е 5 сантиметра, което гарантира по-бавното просъхване в дълбочина.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.